Пламен Абровски: Новият законопроект за надценките на храните има своите добри и лоши страни

Новият законопроект за надценките на храните, пуснат за обществено обсъждане, има своите добри и лоши страни.

Това коментира в „Денят на живо” по NOVA NEWS Пламен Абровски, бивш председател на Комисията по земеделие. Като положителна стъпка той определи въвеждането на ред и проследимост по цялата верига на доставки. Като притеснителни обаче Абровски посочи текстовете, които според него нормират печалбата, а не търговската надценка, което е в разрез с пазарната икономика.

„Първото положително нещо е, че се въвежда в българското законодателство една възможност, която е въведена с европейски регламент още от далечната 2013 г.”, заяви Абровски. По думите му този регламент позволява на всяка държава членка да регулира търговските отношения между земеделските производители и търговците.

Според него това ще въведе ред, защото в момента държавата няма никаква представа за реалното производство и движение на стоките. „Мога да ви гарантирам, че в нашата държава няма един човек, който да може да ви каже тази година колко череши са произведени, колко са реализирани на пазара като български, колко са реализирани като чужди и колко са чуждите череши, опитано да бъдат продадени като български“, даде пример той.

Въпреки положителните аспекти, Абровски изрази сериозни притеснения относно други части от законопроекта. „Оттук нататък започват неща, за които аз като адвокат не мога да си изкривя душата“, коментира той.

Основният му аргумент е, че законът не определя търговска надценка, а „норма на печалба“. „Това означава, че когато вие продадете вашето зърно на мен, цената, на която вие трябва да ми я продадете и аз съм длъжен да я купя, е себестойност плюс минимум 10% печалба. Тоест, нормира се печалбата“, обясни Абровски.

В заключение, бившият председател на земеделската комисия заяви, че производителят е защитен, доколкото му се гарантира минимална печалба, но това е за сметка на нарушаване на пазарни и европейски принципи, което налага търсенето на по-балансиран подход.