Празни думи, истинска смърт: Как Западът подпомага войната на Русия

Още ракети. Още кланета. Още изявления, които не значат нищо. Нещата така си вървят. Путин получи още един подарък – войната между Иран и Израел чудесно отклони вниманието от военните престъпления на путинския режим.

Снощи 26 цивилни украинци са били убити от руснаците. Повече от 200 са ранени. От началото на войната са убити повече от 12 000 цивилни. Сред тях много жени и деца.

Путин може и да вряка за международното право и за жертвите в Иран, но го прави докато той стреля по цивилни сгради в Украйна. И после казва, че не е вярно, а каналите му за пропагандата претоплят старите опорки, че украинците сами си се бомбардират, за да обвиняват руснаците. И така вече три години…

Колкото и тъпо да звучи това, има хора, които се връзват. Има и такива, които се преструват, че се връзват, защото така им изнася.

Ден по-рано – в понеделник, Киев отново се събуди със звука на смъртта. Руска ракета се вряза в жилищна сграда, убивайки най-малко шестима цивилни. Пак жени и деца, извадени изпод развалините. Защото светът гледа… и не прави нищо. Сега Украйна не е „модерна“, сега Иран—Израел е центърът на вниманието. Но и да не беше… шляпването по ръката досега не е спирало Путин, а именно това прави и Европа, и САЩ – вяло шляпват Путин по ръката. И толкова.

Години трябваха на Запада, за да прецени дали да даде или да не даде разрешение на украинците да използват самолетите му, оръжията му, техниката му… Чудеше се и се маеше, за да не би случайно хахавелникът в Кремъл да се обиди и да натисне ядреното копче.

„Това се случва, докато САЩ задържат системи за противовъздушна отбрана, за да не ядосат убийците в Кремъл“, написа журналистът Ярослав Трофимов в Туитър. И е прав. Знаем, че е прав.

Руският режим хвърля бомбите с пълната увереност, че Западът няма да го спре. Това мълчание, това „въздържание“, този безкраен бюрократичен смог – това е вид разрешение. Мълчаливо, да. Но смъртоносно.

В статията си „Още празни заплахи от Вашингтон, още смъртоносни бомби от Русия“, Андрю Чахоян (Kyiv Independent) категорично, но и точно обобщи: „Русия извършва тези военни престъпления, но колебанието на Свободния свят позволява на смъртоносната агресия да остане безнаказана вече десетилетия. Цената на празните заплахи от Вашингтон, Берлин и Париж се измерва в отнети човешки животи в Киев, Харков и Одеса. Ако това не тежи на нашата обща западна съвест, значи не просто се самозаблуждаваме – значи сме съучастници“.

Според върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас: „Докато всички очи са насочени към Близкия изток, в Киев умират хора, защото Русия бомбардира Украйна всеки ден“. И действително: 472 въздушни удара се изсипаха за една нощ, близо 280 от тях – дронове „Шахед“. Най-смъртоносната атака от началото на пълномащабната инвазия. Десетки цивилни убити. Стотици ранени.

Скорошен доклад на ООН, обвит в стерилен дипломатически език, гласи, че „97% от цивилните жертви са в територии под контрола на украинското правителство“. Превод: Русия умишлено, системно и безмилостно атакува цивилни. Тук няма двусмислие. Това е войната като тероризъм. Това не са случайни жертви, попаднали в огън, предназначен за военните. Този огън си е бил предназначен за цивилните. Война по средновековните правила.

Правени от сигурни, тихи и уютни зали, в които се сервира кафе и закуски. Да не говорим за импотентността (или нежеланието) на Брюксел да се справи с Троянските коне Орбан и Фицо, които блокираха последния пакет санкции срещу Русия.

ЕС дори не успява да наложи нови санкции, камо ли да направи нещо съществено в помощ на Украйна, която в момента пази цяла Европа от чумавите ръце на Кремъл и държи войната далеч от границите ни. А старите санкции са заобикаляни и прекършвани всеки ден. Вяли. Нефелни.

А американското поведение (разбирай, Тръмп) вече е международен проблем. Когато се отправят заплахи, които няма да се приложат, или се чертаят „червени линии“, които няма да се защитят… така се дава смелост на тираните; така се руши крехката архитектура на т.нар. възпиране. „Владимир, спри“, каза Доналд Тръмп по-рано тази година. Това не е външна политика. Това е пожелателен туит. Кремъл го чу и изпрати още дронове.

Зад кулисите положението е още по-зле. На 24 април президентът на САЩ най-накрая изрази недоволство от руската военна машина, но почти веднага отказа да подкрепи усилията на Конгреса за въвеждане на вторични санкции. Не само че администрацията подкопа законодателство, целящо да спре приходите на Русия от петрол, но и активно работи зад кулисите, за да блокира европейските усилия за затягане на ценовия таван на Г-7. САЩ не просто се „разколебаха“. Те се намесиха. Срещу собствения си съюз и партньори.

После дойде и сюрреалистичният момент на 12 юни: Държавният департамент на САЩ публикува прессъобщение… в чест на Деня на Русия. Съобщение, в което държавният секретар Марк Рубио поздравява руснаците с националния им празник.

В същия ден украинците изравяха телата на собствените си деца. Таймингът беше просто чудесен, нали? Много благопристоен.

На срещата на Г-7 Тръмп публично изрази съжаление за изключването на Русия от Г-8, сякаш незаконната анексия на Крим и инвазията в суверенна държава са просто лош пиар епизод. Междувременно в Русия са празнували. Пропагандата се пишеше сама. Едва ли и в най-смелите си мечти са очаквали, че ще имат толкова високопоставен полезен идиот.

Но това си е дългогодишен, последователен модел на отстъпление, маскирано като сдържаност. През 2008 г. Русия нахлу в Грузия. Западните лидери си измиха ръцете. През 2014 г. падна Крим. Наложиха се санкции, но без реални последствия. Москва научи бързо: агресията се посреща със „загриженост“, не с противопоставяне. А загрижеността не спира танкове.

Оттогава всеки нов удар разрушава още малко от илюзията, че глобалният ред все още функционира. Не функционира. Не и когато геноцидни нападения срещу цивилни се посрещат със „стратегическа неяснота“. Не и когато системи за противовъздушна отбрана стоят в складове, докато цели градове се заличават от картата.

И да – за онези, които още повтарят „това не е наша война“ – осъзнайте: случващото се в Украйна е тест за западната надеждност. Всяко отстъпление, всяко забавяне, всяко кухо изявление прави следващата война – било в Балтика, в Тайван, или в Източна Европа – все по-вероятна. Защото Кремъл (и другите – приятелските му – сатрапи) спря да се страхува от „предупреждения“ и строго смъмряне.

Русия не е загадка. Стратегията ѝ е очевидна: тероризирай цивилните, подкопавай морала, разделяй съюзниците. И тя успява. Защо? Защото ѝ се позволява. Защото Западната морална умора (или политическа страхливост) прави по-лесно да се отложи справедливостта, отколкото да се защити.

Следващия път, когато Америка и Тръмп обещаят „сериозни последствия“, светът може просто да прозее и да се подготви за следващото масово погребение на цивилни.

____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.